Стрес при котктите

Домашните котки са с много подтиснати инстинкти и подтиснато естествено поведение. Точно като нас и те страдат от стрес. Котките са „същества на навика”. Разбират и обичат рутинните неща. Една малка промяна, дори съвсем незначителна за вас, може да отключи стреса. Някой пристига у дома, друг си тръгва....резултатът е тревожност и стрес за котката ви! Стрес може да отключи дори вашият отпуск и оставането ви за по-дълго у дома. Когато сте си в къщи вашият режим е различен, този на вашата котка-също и...налице е стрес.
Кога им „идва в повече” на котките зависи от много фактори. 
Потенциални стрес-фактори:
• Смяна на обстановката-смяна на жилището, ремонт, дори само смяна местата на купичките с храна или тоалетната.
• Повече от две котки в един дом.
• Нови хора и животни у дома или загуба на хора-временно или постоянно.
• Преместване на ново място.
• Прекалени изисквания от хората по отношение на котката.
• Шумни гости, партита и фойерверки.
• Предимно външни котки /отраснали навън/, принудени да живеят в къщи... или казано с една дума-ПРОМЯНА...във всеки един смисъл.  

Хронично всеки ден по малко стрес и напрежение от околната среда допринасят за поведенчески проблеми като начин на изразяване-маркиране с урина /дори стресираните женски го правят/ или избор за тоалетна в други места на къщата-обикновено легла, дивани, възглавници. Прекалено почистване на козината, драскане по мебелите, криене в някой ъгъл или под мебели, постоянно мяукане, агресия и др. 
Постоянният стрес и тревожно състояние влияят върху здравето на котката. Тези състояния дават отражение върху имунната система като намаляват естествената резистентност на организма към патогенни фактори и предразполагат към стрес-обусловени заболявания.

 СТРЕСЪТ САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ ПРЕДИЗВИКВА ЗАБОЛЯВАНИЯ,..НО...
• Определя податливостта към някои заболявания.
• Обостря заболяванията.
• Води до повтаряне на заболяванията.


НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ СТРЕС-ОБУСЛОВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
1. ИДИОПАТИЧЕН ЦИСТИТ
2. ПСИХОГЕННА АЛОПЕЦИЯ
3. ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА
4. ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
                                                                 

                                                                  ИДИОПАТИЧЕН ЦИСТИТ
Много медикаменти могат да бъдат използвани-НСПВС, антибиотици, амитриптилин и др., но нищо не е така ефективно както осигуряването на спокойна от стрес среда. Много подходящо е използването на котешки феромони Feliway®-действат бързо, намалят симптомите, нямат странични ефекти, гарантират по-малко страх и агресия.
                                                                  ПСИХОГЕННА АЛОПЕЦИЯ
Наблюдава се опадване на космената покривка с излющване на кожата, прекалено близане, дъвчене и дърпане на космената покривка, сърбеж. Състоянието е инициирано и обострено от хроничен и неизбежен стрес, тревожност, скука или неудовлетвореност. Ориенталските породи котки са по-податливи-Сиамска, Абисинска, Бирманска. Психогенната алопеция се диагностицира с изключване на всички други видове алопеция. Лечението е акцентирано върху елиминиране на стрес-факторите:
• Антидепресанти и транквиланти.
• Подобряване на средата на обитаване.
• Феромоно-терапия- Feliway® ....и комбинация от всичко това.
                                                                  ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА
Хроничният стрес може да доведе и до храносмилателни разстройства:
• Отказ от храна /крие риск от хепатална липидоза/.
• Капризен апетит-редуване на булимия с анорексия.
• Диария, чувствителни черва, колит.
• Повръщане.
Анорексията е много по-често срещана при котките, отколкото при кучетата. Наблюдава се при много силна подтиснатост и депресия. Може много да утежни други медицински проблеми. Хепаталната липидоза е най-често срещаното от чернодробните заболявания при котките. Наблюдава се при затлъстели котки след дълги периоди на анорексия-повече от 2 седмици. Като затлъстяването може да се дължи на депресия или постоянна тревожност или когато домът е обитаван от много котки с недостатъчно пространство за движение. 
                                                                  ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Хроничният стрес има доказано имуносупресивен ефект. Това означава, че колкото повече котката е подложена на стрес, толкова повече естествените защитни сили отслабват и организма става податлив на заболявания-напр. Инфекциозен перитонит при котките, Коронавироза, Котешки имунодефицит, Левкемия, Херпесвирус, бактериални заболявания, дерматофитози и др.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Не давайте на котката си нищо ново и различно. Не и давайте нещо, което не познава, давайте и това, което обича. Намалете максимално стреса. Това предотвратява заболяванията, техните рецидиви и обостряне. Най-важно е да се гарантират достатъчно сигнали, казващи на котката, че дома е достатъчно сигурен и безопасен. 

Псевдобременност при женските кучета

Псевдобременността или лъжливата бременност е често срещано състояние при незаплодени женски кучета. Много учени твърдят, че това е патологично състояние, докато други считат че е полу-психологическо разстройство, свързано със сексуалния цикъл при кучетата. Има и теории, според които това състояние произлиза от прародителите на кучетата /напр. вълците/, при които женски, които не могат да се заплождат са в състояние да отглеждат потомството на другите.    ХОРМОНАЛНА  ОСНОВА Има много теории относно хормоналната основа на това състояние. Според тях псевдо-бременност се появява при високи нива на хормона пролактин или при повишена чувствителност на организма към пролактина, индуцирано от по-бързо от нормалното намаляване на прогестерона през лутеалната фаза. Пролактинът е отговорен за подготовката на млечната жлеза за лактация, а също и за задържане на жълтото тяло, което пази бременността. С влиянието, което има върху ЦНС, той е отговорен и за формирането на майчинско поведение, което включва подготовка за раждането и грижа за малките. В резултат на негативния отговор на гонадотропния хормон, пролактина подтиска зреенето на фоликули в яйчниците и това може да доведе до продължително отсъствие на еструс.  ДИАГНОСТИКА  Клиничните признаци започват около 1-2 (3) месеца след разгонване и много приличат на тези при истинска бременност. Може да се наблюдават подуване и болезненост на млечните жлези, лактация, нарастване на корема и разстроен апетит-намален или увеличен. Най-типични са промените в поведението-сънливост или хиперактивност, агресивност. Животното си прави гнездо и започва прекалено да се грижи за играчки или други предмети, които третира като бебета. Всъщност колкото нивата на пролактин в кръвта са по-високи, толкова по-силно изразени са всички тези признаци. Усложненията от това могат да бъдат мастит, ендометрит или хиперплазия на ендометриума и увреждане на репродуктивните функции на животното. Всяка хипертрофия, хиперплазия и/или възпаление на млечните жлези може да бъде предпоставка за преканцерогенен статус. ЛЕЧЕНИЕ   Половите хормони като естрогени, прогестагени и андрогени са традиционно широко използвани в миналото. Естрогените могат да предизвикат симптоми на проеструс или еструс, пиометра, овариални цисти, а също и анемия и други хематологични нарушения. Андрогените като тестостерона могат да подтиснат лактацията, но да причинят също така задържане на течности в организма, увеличена слъзна секреция и развитие на подчертано мъжки белези. Използването на прогестагени също може да доведе до овариални цисти и пиометра, диабет, нодули на млечните жлези, което обикновено доказано се свързва с прилаганото лечение. В резултат на това, че ефекта от прилагането на половите стероиди не е задоволителен и страничните им ефекти са повече от колкото желаното действие, днес те не се използват. В помощ на лекарите и страдащите животни са нови препарати, с минимално странично действие и лесни за употреба.

Зайците като домашни любимци

Тези симпатични приятелчета са чудесни домашни любимци за всички хора, които имат желание да знаят повече за техните нужди. Въпреки, че да се грижиш за зайче изглежда лесно, всъщност има доста специфични изисквания. Всеки ще се съгласи, че преди да се вземе зайче у дома, трябва да се потърси литература или да се прегледат уеб-сайтове с информация. Тук ви предлагаме няколко бързи съвета.   Дом  Домашните зайци са различни от техните диви събратя и не трябва да се оставят навън-те трябва да живеят в къщи. Не понасят добре температурните промени, особено през летните месеци. Дори и да решите да оставите зайчето да се скита из цялото ви жилище или на ограничена площ, всичко трябва да е обезопасено. Едно малко зайче винаги може да намери куп опасности у дома. Зайците обичат да дъвчат, затова е важно да се обезопасят всички електрически кабели. Тяхното желание да дъвчат крие риск от отравяне, ако попаднат на инсектициди, родентициди и почистващи препарати. Опасни са и някои растения-алое, азалия, момина сълза, филодендрон и др. Ако се отглежда в клетка, то трябва да има осигурено достатъчно пространство за придвижване. Клетката трябва да бъде поне пет пъти по-голяма от размера на зайчето. Ако има телен или мрежест под, тя би била твърда за лапите му, които не са защитени с възглавнички като на котките и кучетата. Ако използвате такава клетка-покрийте обезателно пода с твърда повърхност. Винаги е нужно да има кутия в клетката, например картонена, където зайчето да се крие. Уважавайте нуждата му от „тихо време”...Зайците обикновено спят през деня и през нощта, а са по-игриви на зазоряване и привечер. Добре е няколко часа всеки ден да прекарват извън клетката. Освен, че обичат да тичат и подскачат, те с удоволствие изследват заобикалящата ги среда. Това е времето да общувате с вашия любимец. Тоалетната Точно както и котките, зайците много лесно могат да се научат да използват тоалетна. Поставете в клетката съд с напълнител, за да стимулирате това поведение. Можете да използвате дървени стърготини /талаш/ или абсорбиращи гранули. Ако зайчето свободно се движи във всички стаи е добре да имате няколко такива съда на удобни места. Грижете се редовно да е чисто-да не става на буци и да не се разпрашава. Сменяйте ежедневно.  Балансирано хранене Зайците имат сложна храносмилателна система и е важно да получават подходящата за тях храна. Много здравословни проблеми често са причинени от храни, несъобразени с тяхната храносмилателна физиология. Основната заешка диета трябва да съдържа следните храни: • Сено. Зайците се нуждаят от сено! Те трябва да го получават в достатъчно количество всеки ден. Сеното доставя необходими фибри за храносмилането им и ги предпазва от проблеми като-безоари, диарии, затлъстяване. Подходящо е сено от тимотейка, овес и др. Сено от люцерна трябва да бъде давано само на възрастните зайци и то в малки количества или въобще да не се дава, тъй като е много калорично и богато на протеини и калций. • Зеленчуци. В допълнение към сеното, диетата на един възрастен заек трябва да съдържа листни зеленчуци-салата, магданоз, цикория, глухарче и др. Разнообразието е важно, така че хранете зайчето с различни зеленчуци. Когато давате нов зеленчук-започвайте с малко количество. Анимационните филми и приказките са ни накарали да вярваме, че морковите са любимото лакомство на зайците. Много зайци обичат моркови, но те са богати на скорбяла и трябва да се дават в умерени количества-като награда. • Плодове и лакомства. Докато сеното и зеленчуците са основното в диетата, плодовете и лакомствата да истинско удоволствие за зайчетата. Любимо лакомство са ябълките-почистени, без дръжки и семки, а също круши, праскови, сливи и пъпеш. Богатите на захари банани и грозде също са добре, но трябва да се дават ограничено. • Готови храни. Ако решите да използвате такива храни, което е много удобно, давайте ги в неголеми количества, разделено на два пъти през деня.  • Вода. Зайците винаги трябва да имат на разположение достатъчно количество с прясна вода за пиене. Сменяйте я всеки ден. Обикновено се използват специални бутилки. Бъдете сигурни, че вашето зайче знае как да си служи с бутилката. Измивайте я всеки ден и следете да не се запушва. Храни, които трябва да се избягват: маруля, домати, зеле, пшеница и други зърнени, боб, грах, картофи, цвекло, лук и много други. Никога не давайте шоколад, бонбони, желирани храни и изобщо човешка храна. Дъвчене ...то е част от заешкото поведение, но не трябва да се превръща в разрушително. За да е зайчето активно, то трябва да разполага с дървено блокче за гризане или твърд картон в клетката. Избягвайте предмети с твърди краища, мека гума и други, от които зайчето може да откъсне и погълне парчета. Носенето на ръце Зайците са нежни животни и трябва да се държат и пренасят внимателно. Костите им са деликатни, а мускулатурата на силните им задни крака превишава силата на скелета им. В резултат на това един борещ се да се отскубне заек лесно може да счупи собствения си гръбнак. За да вдигнете зайчето, положете ръката си отдолу и отпред, а с другата отдолу и отзад и го вдигнете леко, като го насочите към вашето тяло. Никога не го носете така, че да виси, не го подхващайте през стомаха и не го вдигайте за ушите. Не забравяйте, че зайците по инстинкт са преследвани животни и много от тях не обичат да бъдат вдигани и носени. Бъдете търпеливи със зайчето и му дайте време да свикне с това. Почистване Зайците се почистват един друг около очите, ушите, върха на носа, главата и врата, така че те с удоволствие биха приели вие да им правите това. Като всяко едно животно , всеки заек ще има различни предпочитания къде да бъде докосван. За разлика от котките, зайците не могат да повръщат погълнати топки козина, така че се грижете да отстранявате опадалата козина. Добре е да го сресвате с четка или гребен по няколко минути всеки ден. Някои породи дългокосмести зайци имат още по-специални изисквания, заради козината.  Медицински грижи Точно както котките и кучетата домашните зайци трябва да получават подходящи медицински грижи, включително редовни профилактични прегледи-обезпаразитяване, годишна ваксинация, редовни прегледи на зъбите и устната кухина, подрязване на ноктите, преглед на ушите и др. Кастрация  Сравнително непопулярно за зайци у нас, но ще ви осигури спокоен и здравословен живот за вашия любимец. Кастрацията при мъжките намаля агресивното поведение и инстинкта за маркиране, а също риска от рак на тестисите, а при женските намаля риска от злокачествени образувания на репродуктивната система в късна възраст.   Един или повече?  Зайците са социални животни и повечето ще са по-щастливи да си имат другарче, отколкото да живеят сами. Когато обмисляте да си вземете заек в къщи не забравяйте, че това не е играчка и изобщо не е най-подходящия любимец за дете. Зайците са животни със специфични изисквания на отглеждане и необходимост от постоянно наблюдение.

Грижи за водните костенурки ♥

Водните (червенобузи ) костенурки са често продавани в магазините за домашни любимци като лесно отглеждащи се, неизискващи много грижи и подходящи компаньони за деца. Тези твърдения не са верни. Водните костенурки са трудни за правилно отглеждане в затворено пространство и много от тях идват при ветеринарния лекар с различни проблеми, причинени от неправилно хранене и отглеждане.

1. Някои костенурки живеят добре в група, но в много случаи като ги държим единично или в малки групи, разделени в отделни водоеми ще се намали нивото на замърсяване и ще се предотврати борбата за храна и пространство.
2. Всеки аквариум трябва да има необходимото оборудване за отглеждането им. Това са :
- нагревател ;
- термостат ;
- термометър ;
- сухо място, на което костенурките да излизат над водата и да се греят ;
- частично потопена във водата “пещера” за скривалище ;
- нивото на водата трябва да е толкова високо, че когато костенурката се подпре със задните крайници, главата да бъде над водата ;
- филтър, вън от водоема ;
- лампа – по възможност със широк светлинен спектър ;
- топлинен източник ( кварцова лампа или обикновена ), окачен над мястото за греене ;
- да се избягва чакъл , тъй-като е труден за почистване ;
- почиствайте филтъра, или го сменяйте на всеки 2-3 дни
3. Проверявайте температурата на водата и въздуха! Тя трябва да бъде 23 -
28 градуса
4. Лампата трябва да е включена по 14 часа на ден.
5. Хранете ги в отделен водоем, а ако това не е възможно, поне изчистете
остатъците от неизядена храна.
6. Балансирано хранене. Новоизлюпените се хранят веднъж дневно
възрастните 2 – 3 пъти седмично.
7. Предлагайте ( и бъдете сигурни, че го консумират ) смес от следното :
А) Основна храна:
- риба ( с вътрешностите );
- земни червеи;
- охлюви; 
Б) По – малка част от:
- готова суха храна за котки
- специализирани пелетирани храни под различни форми;
- инсекти – щурци, летящи насекоми, молци, бял червей;
С) В малко количество:
- сурово прясно телешко месо;
- черен дроб;
- пиле или пилешки дреболии;
Д) Възрастни водни костенурки – постепенно увеличаване количеството в хранителния им режим на тъмна листна маса , която включва : маруля, зеле, някои водни растения ( крес или пореч ), водна леща;
Е ) Витамини и минерали. Посъветвайте се с вашия ветеринарен лекар.
8. Отстранявайте всички замърсявания своевременно. Почиствайте аквариума на всеки 10 – 14 дни, по- често ако има видими струпвания от замърсяване. Почиства се, измива се със сапун и топла вода , след което се дезинфектира с 10 % разтвор на белина. Може да се използуват Доместос или разтвор на полимерен йод (йод-повидон, йодасепт). След дезинфекцията водоема се изплаква старателно с вода и се зарежда за настаняване на костенурките.

Отглеждане на аквариумни рибки ♥

Едни от най-кротките и незабележими домашни любимци са аквариумните рибки. Те си плуват в аквариума и не ви безпокоят по никакъв начин. Децата ви не си играят с тях и не ги мачкат. Също така една част от разпространените в България аквариумни рибки са доста непретенциозни. Непретенциозни са в смисъл че не ви е необходима кой-знае каква подготовка и техника за да ги отглеждате, нито пък нещо по-различно от аквариум, нагревател и помпа за въздух. За да се справите успешно с отглеждането на вашите аквариумни рибки, трябва да знаете няколко основни неща, а те са именно:

Съвместимост на аквариумните рибки:

Една от най-големите грешки на начинаещите акваристи е че те подбират аквариумните си рибки спрямо личните си вкусове и не се съобразяват с индивидуалните особености на всяка една от тях. Съвместимостта е една доста обширна тема и няма как да бъде обсъдена в една статия. За целта трябва да се изучат индивидуалните изисквания за всяка една от рибките които сме си набелязали и да преценим дали хабитата (средата им на живеене) на отделните аквариумни рибки е сходен. Типичен пример за несъвместимост на аквариумни рибки е отглеждането на принцеси (златни рибки) и скаларии в общ аквариум. Принцесите обичат студената (18-20 градуса) вода и на практика не са съвместими с никакви други видове аквариумни рибки. Точно на обратно, скалариите обичат по-високите температури (24-28 градуса). Скалариите могат да се комбинират с други видове аквариумни рибки, но трябва да се внимава с тях понеже са много хищен вид и стават сравнително големи като пораснат. Типичен пример за съвместимост с всякакви видове аквариумни рибки са сомовете -калихти, анцитруси и коридораси. Лично според мене те са задължителни обитатели на всеки аквариум, понеже поддържат чистотата на дъното. Трябва да се подбират в зависимост от размера на аквариума, понеже коридорасите не растат много за разлика от калихтите които стават огромни.

Процедура по правилното стартиране на аквариума:

Колкото и да звучи странно, има хора които си мислят че е нужно да си купят аквариум, да го напълнят с вода и да пуснат рибките вътре. Да, но не така мислят рибките. Едно от правилата е че аквариумните рибки не обичат никакви битови химикали. Поради тази причина след закупуването на аквариума, в никакъв случай не трябва да го миете с „веро“ или други почистващи препарати. Изплакването със студена вода е напълно достатъчно. След това идва ред на дъното (грунда). Ако смятате сериозно да отглеждате аквариумни растения то тогава трябва много внимателно да подберете размера на камъчетата на вашето дъно. Моя съвет е да се ориентирате към чакъл с размер 5-10 мм. Водните растения се захващат трудно в едър чакъл, а корените им не могат да се развиват в дребния, точно поради това е необходим този компромисен вариант. След като сте наредили дъното идва ред и на самото пълнене на аквариума с вода, а после и на пускането на нагревателя и помпата. След това започва голямото чакане. Най-добре е да изчакате една две седмици преди да поставите водните растения и още поне месец преди да поставите самите рибки. Желателно е преди да засадите водните растения, да се убедите че по тях няма охлюви или техни яйца. Най-добре е да ги оставите да престоят половин час в слаб разтвор на калиев-перманганат.

Хранене на аквариумните рибки:

Един от най-трудните въпроси в акваристиката е с каква храна да храним рибките си. Някои твърдят че е най-добре да се хранят с жива храна, други с замразена а трети с фирмена. Моето мнение е че трябва рибешката диета да се разнообразява постоянно понеже аквариумните рибки привикват бързо с даден вид храна и не я хапват с голям ентусиазъм. Също така храненето с жива храна като тубифекс, хирономус и дафния е доста опасно за самите аквариумни рибки понеже понякога пренася зарази и по този начин рискувате да измрат рибите ви. Колкото и да цапа водата в аквариума ви, чернодробната храна си остава една от най-добрите. Вярно не е много хранителна, но за сметка на това рибите я хапват бързо и няма опасност да пренася зарази понеже е предварително термично обработена.

Смяна на аквариумната вода:

Правилото гласи – подмяна на 25-30% от водата всяка седмица. Това обаче важи само за аквариуми до 200 литра. На практика, колкото по голям е аквариума, толкова по-добро е биологичното равновесие в него и толкова по-рядко се налага смяна на водата. Не чакайте водата да започне да помътнява за да я сменяте, тогава вече може да е много късно. Токсините във водата са невидими и на практика дори и кристално прозрачната вода може да се окаже смъртоносна за аквариумните ви рибки. Най-добре е да сменяте по-малко вода но по-често. Например 10% на три-1етири дни е напълно достатъчно ако аквариума ви не е пренаселен.

Лабрадор ретривър

Щастлив да живее и да обича

Обаятелен, неустоим, с алтруистичен нрав, който го кара да се раздава без остатък, кучето за апорт, дошло от Канада става мечта за все по-голям брой пристрастени любители
Група:  ретривъри, водни кучета (по FCI)
Страната на произхода:    Великобритания
Първоначална функция:    куче за апорт
Средна продължителност на живота:    12 години
Зряла възраст достига на:    2 години
Височина:    56-57 см. за мъжки, 54-56 см.за женски
Средно тегло:    25-30 кг
Как се държи с непознати:    приветлив, добронамерен
Тип козина:    гъста, къса, ненакъдрена, по-скоро твърда на пипане, подкосъмът е водонепропускваем.
Цветове:    черно, жълто, от светло-кремаво до червеникаво, шоколадово. Малки бели петънца по гърдите се допускат.
Степва ли се козината:    не
Козината нуждае ли се от професионална поддръжка:    не
Специално подстригване за киноложка изложба:    не, само изчеткване
Активност:    нуждае се от много упражнения и движение
Разноски за храна:    средни
Доколко е лесно да се тренират:    много лесно се поддава на обучение и го прави с интерес и желание.
Темперамент по отношение на децата:    добър и търпелив, идеален другар
С кучета:    разбира се, не влиза в схватки
С котки:    внимателно!
Куче за града или извън града:    няма значение
Ще живее ли щастливо в апартамент:    да, ако има достатъчно внимание
Ще живее ли в кучешка колиба:    не се препоръчва, много е привързан към семейството и ще страда.
Страда ли от студ, влага или горещина:    не е придирчив, но екстремалните температури са вредни
Специални съвети:    бъдете внимателни, защото неговата природа е обсебваща, не го глезете
Няколко основни черти на характера:    куче, готово винаги за игри и движение. Обиколки из полето, плуване, игри за апорт, аджилити - за да се чувства щастлив и в добро здраве..

Бийгъл

Ловец по назначение, приятел по душа!

Бийглите са кучета със самочувствие. Те са непоколебими и наблюдателни и изискват търпение и твърдо обучение. Никак не обичат да бъдат оставяни сами в къщи.

Обмислете да вземете двойка ако отсъствате за повече време от дома през деня. При всички суперлативи за неговия нрав има една характеристика с двойствена природа - има доста шумен лай и това е твърде задоволително за ловците, но може да бъде много обезпокоително за семейството или за съседите.

Външно бийгълът много напомня английски фокс-хаунд в умален размер.

Страната на произхода:	Великобритания
Първоначална функция:	куче за лов
Височина:	33 до 40 см.
Тегло:	15 до 20 кг.
В семейството:	интелигентно, любвеобилно, не понася самотата. Добро решение - два бийгъла вкъщи.
С непознати:	приятелски настроен, добродушен.
С децата:	спокоен, мил и нежен приятел. Участва с удоволствие в игрите им.
С кучета:	държи се добре.
С котки:	ако е отраснал с тях - да, в противен случай - не е добра комбинация.
Цветове:	три-кольор, черно и жълто кафяво, червено и бяло, оранжево и бяло, лимонено и бяло.
Тип козина:	къс, гладък, блестящ косъм, не се "скубе" много.
Череп:	широк и леко изпъкнал, муцуната е с прави линии, квадратна.
Носната гъба:	черна.
Уши:	дългите, широки, висящи.
Очи:	тъмно кафяви или с цвят на лешник, които имат умоляващо изражение.
Лапи:	кръгли, много здрави.
Опашка:	носи я свободно, но никога извита над гърба.
Спорт:	добре се представя на състезания по аджилити
Активност:	активно куче, винаги нещо върши, любопитно, има нужда от занимания
Разноски за храна:	средни.
Доколко е лесно да се тренира:	нуждае се от твърдо и последователно обучение, доста е самонадеян. Интелигентен, но носът му го влече все към непознатото.
Куче за града или извън града:	добре се приспособява и на двете места.
Ще живее ли щастливо в апартамент:	да, ако му осигурявате разходки и игри.
Страда ли от студ, влага или горещина:	нищо особено в това отношение.
Стопанинът:	нуждае се от активен и весел човек до него.
Продължителност на живота:	12-15 години
Кучило:	средно 7 малки, но границите са твърде разтегливи от 2 до 14 малки!
Особености:	ушите трябва да се проверяват за инфекции, да не се пуска да тича свободно в необезопасени места - лесно ще се загуби по дирята на някаква интересна миризма
Официално призната порода от:	CKC, FCI, AKC, UKC, KCGB, CKC, ANKC, NKC, NZKC, APRI, ACR.
Куриози:	брилянтен в службата си по търсене на наркотици. Има създадена "полицейска" бригада бийгъли в САЩ.

Чихуахуа

Ако гледате телевизия, непременно сте видели известни светски личности като Парис Хилтън с мънички кученца с очи, проблясващи в червено кафяво. Това са чихуахуа, най-малките кученца на света.

Това е идеалното куче за апартамент, тъй като не заема никакво място и не се нуждае от упражнения и дълги разходки. Дори много от стопаните им са ги възприели напълно като лаещи котки и са ги приучили да ползват котешка тоалетна. Това, разбира се, съвсем не значи, че чихуа хуа не биха били щастливи да живеят в къща с двор. В топлите дни можете да си доставите това взаимно удоволствие.

Чихуахуа, които познаваме днес, са много по-миниатюрни в сравнение със своите предшественици, живели в Мексико. Хипотезата е, че китайското голо качулато куче, донесено от Азия в Аляска през Беринговия проток, е именно отговорно за този дребен размер на чихуа хуа днес.

Грациозно, будно и внимателно, с много лека походка, с дързък и весел вид, компактно и с териерски темперамент.

 

Глава:	добре закръглен череп, със или без издадена кост.
Очи:	отворени, но не изпъкнали, с дръзко и весело изражение, в блестящо тъмен цвят или рубинен. Стандартът разрешавапо-светли очи за светло оцветените кучета.
Уши:	големи, винаги изправени, носи ги почти щръкнали, когато е със заострено внимание, но когато почива обикновено те се пречупени на страни под ъгъл от 45 градуса, като по този начин изглеждат доста раздалечени едно от друго.
Муцуна:	сравнително къса, леко заострена. Бузите и челюстите са сухи и крехки.
Носна гъба:	при светлите екземпляри е светло оцветена, при тъмните е черна. При сините и шоколадовите - също съответства на цвета на космената покривка.Розов нос е позволен при съвсем светло бежовите екземпляри. Захапката е ножица или клеща. Отклоненията се считат за сериозен недостатък. Дисквалифициращ порок са пречупени или купирани уши.
Гърб:	леко извит, плавно спускайки се към раменете.
Врат:	леко извит, грациозно спускащ се към сухите рамене.
Горната (топ-линията):	e хоризонтална.
Ребра:	извити, но не бъчвообразни.
Опашка:	е сравнително дълга носи я извита като сърп нагоре или настрани или леко извита над гърба, като върхът й го докосва. Никога не я носи подвита между краката. Купираната опашка е дисквалифициращ порок.
Космена покривка:	има два варианта - гладкокосмест и дългокосмест. При първият косъмът трябва да е с мека текстура и блестящ. По-твърда козина с подкосъм е допустима. Добре приляга към тялото като се предпочита по врата да се оформят вълни, но не и по главата или по ушите. По опашката е за предпочитане да е вълниста. При дългокосместия вариант косъмът също трябва да е с мека текстура, прав или леко вълнист, за предпочитане с подкосъм. По ушите има повече, а най-много по опашката, която е богато окосмена и пухкава.
Оцветяване:	всички цветове, плътно, с пръски или петна.

Шведски елкхаунд

Тази древна порода е била създадена за лов на мечки и елени, за теглене на шейни и за охрана на стадата. Била е разпозната през 1953 година, но и днес е малко разпространена извън пределите на родината си.Страна на произхода: Швеция
Оригинално име: Jamthund
Общ вид: лупоидно куче, балансирано, отпусната, лека походка.
Глава: дълга, суха, относително широка. Леко изпъкнал череп, с ярко очертан стоп. Носната тръба е права,

плътно затворени устни.
Очи: по-близко до овал, сравнително малки. Тъмни на цвят.
Уши: поставени високо, относително малки. Носи ги изправени. Върхът им е заострен.
Тяло: компактно, силно, яко и сухо. Дълъг, здрав врат без увиснала кожа. Широки гърди, мощни слабини, коремът е леко повдигнат. Крупата е широка и леко спаднала. Гърбът е прав.
Крайници: здрави, с овални и компактни лапи.
Опашка: поставена е високо, умерено дълга, дебела и здрава. Носи я извита над гърба.
Козина: дълга и твърда с тъмни върхове на космите. По-къса и гладка на главата и отпред на краката. По-дълга е върху врата, гърдите, опашката и крайниците. Има по-гъст, мек подкосъм.
Оцветяване: от тъмно до светло сиво. На муцуната е светло сиво до кремаво, на бузите има светли петна, които са типични за породата.
Размери: мъжки - 58 до 63 см., женски - 53 до 58 см.
Тегло: приблизително 30 кг.Шведски елкхаунд е създаден да живее в града, още по-малко в апартамент. Нуждае се от големи пространства и интензивни упражнения. Препоръчва се ежедневно изчеткване и разресване.

Самоед

Самоед
Най-одомашненото от северните кучета произлиза
директно от кучетата придружавали народът на Самоедите. Те му дали, освен живота, и името си. Това е номадски народ, който търси храна и места за заселване според сезонните промени в климата. Самоедите използвали това куче за пазач, за ловец на моржове, мечки.Страна на произхода: Скандинавските страни
Оригинално име: Samoiedskaya sabaka
Общ вид: арктически шпиц от висока класа, здрав, елегантен, пъргав.
Глава: силна и клинообразна. Черепът има лек гребен на тила. Стопът е добре изразен. Устните образуват т.нар. "усмивка на самоеда".
Очи: тъмни, разположени странично косо, бадемовидни
Уши: високо поставени, малки, триъгълни и леко закръглени на върха.
Тяло: компактно, формат почти квадратен, стегнат, ниско поставен гръден кош, коремът е леко повдигнат, гърбът е прав и мускулест. Вратът е силен, умерено дълъг.
Космена покривка: косъмът е здрав и гъст, има подкосъм.
Оцветяване: сметаново бяло, кремаво или бяло и бисквитено.
Крайници: с добър отвес, мускулести, със силни кости.
Опашка: разкошна, с изобилен косъм, носи я завита над гърба или хълбоците.
Размери: мъжки - приблизително 57 см., женски - 53 см. с толеранс от 3 см.
Тегло: мъжки - 20 до 30 кг, женски - 17 до 25 кг.Нуждае се от доста внимание и игра. Добре е рано да се започне с обучението му. Постепенно трябва да се обучава да бъде оставян сам. Безпроблемно живее в апартамент, но му липсват широките пространства. Козината се поддържа с редовно изчеткване, къпе се само когато е замърсен.

Коя храна е подходяща за котката ни?

Коя котешка храна е подходяща за домашния ни любимец и има необходимите хранителни свойства ? Каква храна за котки да изберем ?

Как да я познаем, какво да търсим и за какво да внимаваме при избора.

Много от нас , търсейки добра храна,погрешно се нахвърлят на популярните и скъпи марки ,на тези , които познават от телевизионните реклами и списанията.

Добрата храна е пълноценната, тази с качествен състав. Тя е вкусна за котката и достъпна за стопаните. Избягвайте неизяснените или откровенно нискокачествени съставки. Гледайте етикета! Уверете се ,че храната съдържа всички протеини ,витамини, въглехидрати нужни за правилното израстване на котенцето и дългия му живот.

Основно котешките храни се делят на две групи: суха (гранули) и консервирана (мокра).

   Сухата храна има три основни класа - нисък (обикновен), среден (премиум) и висок(суперпремиум). Колкото по-висок е класът суха храна, толкова повече хранителни свойства има тя - съдържа повече витамини, протеини и др. полезни съставки. Високият клас храна е както по-пълноценен ,така и по-калоричен.

Ето един нагледен пример : ако храните котката си с нисък клас(обикновен) суха храна - тя би се нуждала от средно 100гр. храна  дневно , то от по високия среден(премиум) клас ,това количество би било - 75гр. , а при сухите храни висок клас (суперпремиум), това количество би спаднало наполовина - 50гр.

Затова и цената и е нормално да е 2-3 пъти по-висока от ниските класове. 

Ето и няколко съвета как да познаете качествената суха храна за котки :

 1.  Качествените гранули за котки са с кафяв цвят. 

Начинът на получаване на гранулите го предполага. Всичко, което е жълто , червено или е в други цветове е пълно с оцветители, оцветители и само оцветители.

 2.  Качествената гранула не се продава във хипермаркетите и големите магазини.

 В зоомагазините има голямо разнообразие и най-различни сухи храни за котки, но няма лекар, който да ви консултира коя храна е най-подходяща за котенцето ви, затова ,ако е възможно пазарувайте от места с разнообразие и лекар консултант.

 3. Качествените гранули са пакетирани. 

Пазаруването на насипна храна за котката по принцип е много порочна практика. Това, което овкусява храната са мазнините. А, те гранясват в контакт с кислорода от въздуха. Това означава, че разпечатаните пакети, от които ви измерват храната, е с намалени вкусови и хранителни качества, а и не се знае до колко съдържанието в чувала е това за което се твърди.

 4. Качествените гранули са в строг баланс цена - качество. 

Ако една храна струва 3 лв. за килограм, то замислете се колко хранителни вещества има в нея и колко е процента на съдържание на месо .Колко е платено за опаковката, колко за оцветителите, колко за рекламите по TV, радио и билбордове. Както няма да видите реклама за бутиковата козметика, така няма и за високите класове храна. Те са предпочели да се рекламират на мястото, на което се продават чрез инфомационни бюлетини, обучение на продавачите и консултантите, за да могат те да ви дадат най-доброто за вашия любимец. Но пак да повторим има и изключения от това правило. Както и при дрехите ,които си купуваме – не винаги най-скъпото е най-качествено.

  Тук е мястото да развенчаем един мит - ако котката яде само суха храна , бъбреците и се запушват след време и котката умира – това е напълно невярно твърдение , без значение дали котката ви е персийска ,британска , или просто улична такава . Причината е запушваненето на уретрата (не на бъбреците ,както често погрешно се твърди),заради консервантите, които се съдържат в нискокачествени сухи храни , те водят до образуване на камъни в пикочния мехур, които респективно при излизането си запушват пикочните пътища и в случай, че не бъде потърсена лекарска помощ,възможно е котенцето да умре за 48 часа! Повечето високи класове суха храна са съобразени с тази особеност на котките и склонноста им да развиват уролитиаза.

   Мокрите котешки храни обикновенно се продават под формата на консерви и паучове.

Тук също важи правилото - винаги гледайте етикета. Какво се съдържа в храната и в какви количества.

По принцип в мократа (консервираната) котешка храна се съдържа по-нисък процент на полезни съставки за сметка на повече течност - вода. Затова когато храните котката си не се учудвайте ,че тя похапва повечко мокра храна за сметка на сухата. Ако например котката ви яде по 100гр. суха храна на ден , то мокра би консумирала около 3 пъти повече т.е. около 300гр. Така тя успява и да приеме нужните и за организма съставки. Погрешно е разбирането, че протеинът в сухите храни е от житен произход, докато в консервираните храни е от месо. В действителност всички видове котешки храни съдържат протеин от месо и от жито.

Какво трябва  и какво не трябва да съдържа добрата котешка храна. 

Не трябва да гледаме само процентните съставки на етикета под "гарантирани съставки"
Най-необходимите за котката хранителни съставки са : протеини , мазнини и съдържанието на фибри. Тяхното процентно съдържание обаче често се осигурява от нискокачествени или дори вредни съставки.

За източници на протеин трябва да избягваме следните съставки :

• Суроватка(Whey)
• Царевица(Corn)
• Соя(Soy)

Като цяло зърнените култури  са крайно неподходящи за котешкия организъм - те санесмилаеми протеини и не могат да се усвоят от котешкия организъм. Знае се ,че причиняват проблеми с бъбреците.
Царевичните култури са едни от най-честите причинители на алергии при котките и кучетата.

Внимавайте и за следните съставки - царевично брашно(ground yellow corn) , царевичен глутен(corn gluten meal)
царевични зърна(whole grain corn), пълнозърнеста пшеница(ground whole wheat) ,
пълнозърнесто пшенично брашно(whole wheat flour) и други подобни на база царевица  и пшеница и техните производни.

Друг опасен източник на протеин, който често се включва в състава на сухите и консервирани храни са - субпродуктите.
Те също като зърнените и пшенични култури са несмилаеми протеини , които не трябва да се използват.
Масово се използват - пилешки глави , рибешки глави , пилешки и пуешки крайници,кожа и перушина от най-различни животни,
както и остатъци от кости без това пряко да се опоменава.
Всичко тези субпродукти са изхвърлени като отпадъци, негодни за човешка консумация.
Те не съдържат месо и дори е твърде вероятно да са заразени с множество и най-различни химикали и бактерии. Защо тогава да храним котката си с тях ?

Друга опасна съставка която трябва да се избягва е - "месно и костно брашно" (Meat and bone meal (MBM)).
Опасността при употребата му е голяма защото в състава му често се съдържа месо и кости от убити/мъртви/заразени
животни. Проблем тук е неизяснения произход.

И накрая - внимавайте за консервантите, които се използват в котешките храни.
Като цяло няма полезни такива ,но тук ще посочим 3-те особено вредни, които трябва да избягваме на всяка цена. Това са :

• Бутилхидрокситолуен (Butylated hydroxytoluene (BHT))
• Бутилхидроксианизол (Butylated hydroxyanisole (BHA))
• Етоксиквин (Ethoxyquin)

Бутилхидрокситолуен (BHT) и Бутилхидроксианизол (BHA) предизвикват бъбречна и чернодробна дисфункция.
Те са особено канцерогенни.

Етоксиквин-а се използва в химическата индустрия като стабилизатор за гуми . В котешките храни се използва за предпазване на гранясването на мастната тъкан. Дали тук се използва по предназначение , оставяме Вие да прецените.

В природата има естествени консерванти ,които могат да се използват като заместители на горепосочените  химикали ,без да вредят на котешкия организъм. Това не се прави, защото чрез  вредните консерванти се удължава срока на годност на храните до 2-3 години без те да се развалят, което позволява на производителите по-голямо производство и по-ниски загуби.

Често на домашния ви любимец се изписват множество лекарста и се нарочва лечение в резултат на множество проблеми - опадане на козината , бъбречна недостатъчност , чернодробни инфекции , проблеми с уретрата и пикочопроводите.
Едно просто лечение на тези проблеми би бил , избягването на  котешки храни ,които съдържат тези неподходящи и вредни съставки. Затова ако наистина ви интересува доброто състояние и дълголетие на любимеца Ви - преценете сами - каква котешка храна да изберете .

Коледни и новогодишни снимки с животинчета ♥

А Вие имате ли домашен любимец? Какъв е? Пишете долу в коментарите. Сложете и снимки :)

Ето я! Моята котка  Мая

Морско свинче- живот и грижи

Морското свинче живее от 4 до 9 години. Средното тегло на мъжкия индивид е 900-, а на женския – 700-900 грама. Жилището му не бива да е по-малко от 75/45/40 см. Като постеля на морското свинче в неговата клетка-къща е препоръчителен талашът (не ароматизиран) или специални пелети за гризачи.
   Постелката трябва да се сменя често, за да може нашият домашен любимец – морското свинче, да се чувства удобно, а така и да поддържа и хигиена. Миенето на клетката става с топла вода и някаква слаба киселина като оцетната.
   Храната на морските свинчета съдържа: задължително сено, вода и гранули, като допълнение може да се добавят пресни зеленчуци и плодове. С плодовете трябва да се внимава много, за да не получат разстройство. Добре е да се предлагат клонки (от върба или ябълка) за пилене на зъбките. Подобно на хората, морските свинчета не могат да си набавят сами витамин С, затова трябва да им се добавя към храната. В никакъв случай не трябва да им се дават костилкови плодове, защото са опасни за здравето им. В менюто им трябва да има повече свежа, отколкото суха храна. Не трябва да се прекалява с фъстъците, защото са богати на мазнини, а някои гризачи развиват алергии към тях.
Нуждаят се от зелена храна – сено, магданоз, лапад, киселец, спанак, листа от моркови, репички и глухарче. Морските свинчета много обичат да ги четкат и сресват от време на време. За някои породи това е и наложително! Освен това,процедурата е добра възможност за контакт и контрол на здравето. Гладкокосместите животни се нуждаят от груба четка, розетовите - не само от четка,но и от гребен с дълги зъби, от гребен с дълги зъби и мека четка.
   Морското свинче се нуждае и от движение. Всеки ден то трябва да се разхожда в обезопасен район – леглото, пода на стаята или двора, но не и в компанията на други животни. В началото ще стои на едно място, може и да заспи, но постепенно ще свикне с новата територия и ще се раздвижи. Ако избяга и не знаете как да го хванете, метнете хавлиена кърпа върху него, свинчето веднага ще спре, защото ще реши, че се е скрило.